Статия :

  Много хиляди години преди века на самолета и въздушния кораб хората са използували въздуха като среда за най-бързо движение и пренасяне на вести; в тоя смисъл може да се каже, че първата поща е била въздушна.
Нещо повече: първата поща е била разменена между Бога и човека. След като Ной плувал четиридесет дни по буйните вълни на потопа, той отворил едно прозорче на ковчега и пуснал един гълъб; след няколко часа малката птица се върнала и Ной узнал, че гневът Господен още не е минал, че цялата земя е още погълната от водите. След няколко дни той пак пуснал гълъба - и тоя път вестителят донесъл зелена маслинена вейка - залог за примирение на Бога с човека.
Странен е тоя символ! Защото гълъбът е наистина надарен с едно непонятно за нас, божествено може би, чувство за ориентиране. Занесен в кафез на стотици километри далеч - през планини и пустини, през море дори - и пуснат на свобода, той веднага полита право като стрела към родния си гълъбарник - без колебания и отклонения от правия път. Какъв е тоя инстинкт за безпогрешна навигация - и до сега не можем да разберем, въпреки че го използуваме ето вече 5000 години. Тоя инстинкт е особено силен у една раса гълъби, наречена „хомерос" - раса, развила се чрез изкуствен подбор в течение на хилядолетия.
Още цар Соломон бил любител на гълъбите и се занимавал с развъждането им. Първите перси са били също въодушевени от тия малки, красиви птици с толкова изкусен летеж. Рамзес III, един от най-могъщите фараони (към 1230 г. пр. Хр.) е имал множество гълъбарници с хиляди ята гълъби и е уредил с тях редовна въздушна поща.
В по-ново време Нуридин Намур, султан на Сирия - същия който нанесе най-страшното поражение на кръстоносците - е имал гениално уредена въздушна поща между всички области на обширната си империя. Историците отдават успехите на тоя султан тъкмо на подобрените съобщения, които той въвел.
Използването на гълъбите за чисто военни цели е също така много старо. Като оставим легендата за троянската война, имаме сигурни сведения, че в 43 г. сл. Хр. Децимус Брутус, окръжен от войските на Марк Антоний при Мутина, е съобщил положението си и искал помощ с пощенски гълъби.
Оттогава още използуването на гълъба - тоя символ на мира - за военни цели става редовно и организирано. В 1870 год., когато Париж бе обсаден от прусите, французите можаха да пробият блокадата само по въздуха - с няколко балона и 370 пощенски гълъби. По това време вече бе въведен модерният начин за писане гълъбови писма: текстът се фотографира с голямо намаление, така че става микроскопически и заема много малко място; така една птица може да пренесе 30000 думи. Разбира се, че кореспондентът трябва да има съответните уреди за разчитане на тоя текст.
Сега ние имаме самолети, които са по-бързи от гълъбите, имаме радиото, чиито вълни обикалят земята за част от секундата. И въпреки това - и днес пощенския гълъб не е излишен. Във време на Световната война съглашенските войски имаха 320000 гълъби. Най-добре бяха белгийците, за които отглеждането на пощенски гълъби е национален спорт.
Интересно е, че гълъбите се използуваха най-вече от летците - техните конкуренти - от флотската авиация. При далечно морско разузнаване самолетът бива принуден да кацне внезапно нейде в морето. Радиото не може да работи. Тогава летците вземат кафеза с гълъбите, които носят постоянно, пишат съобщение къде се намират - и го поверяват на пернатите си другари, бидейки уверени, че каквото и да е времето, те ще намерят водолетището, ще стигнат в него със скорост малко над 100 км/ч. - и помощта ще дойде незабавно.
Така са спасени множество морски летци - англичани и германци.
Не ще съмнение, че и в бъдеще, колкото и да се развие самолетът, хората не ще се откажат от тоя ценен помощник и спасител - пощенския гълъб.