За какво си мисли гълъбът

Технологиите вече позволяват да надникнем в мозъка на птица по време на полет

Защо ли гълъбите са толкова интересни за изследователите? Защото могат да летят? Или пък защото могат да бъдат научени да различават Моне от Пикасо? Вероятно е най-добре да попитаме Алексей Висоцки от университета на Цюрих, Швейцария. Може би като дете д-р Висоцки си е мечтал да надникне в мозъка на гълъб. Или може би като Икар е искал да полети, но след като е пораснал, е трябвало да се задоволи само с изследвания върху гълъби.

Да различиш красивото

Гълъбите при всички случаи са интересни животни. Това много ясно си проличава в скорошна научна статия на японския изследовател Shigeru Watanabe (Anim Cogn 2009, doi:  10.1007/s10071-009-0246-8). В нея той описва как е успял да обучи четири гълъба да различават хубави от грозни детски рисунки. Разбира се, красотата е крайно субективна категория и в случая жури от хора е оценило (с пълен консенсус обаче) кои детски картини са хубави и кои лоши.

Гълъбите после са поставяни пред снимки на рисунките. Когато една птица удря с човка красива картина, тя получава награда (храна). Когато кълве грозна рисунка, не получава нищо. Така след известно време птиците научават кое според хората е красиво и кое грозно и започват да го различават.

Поставени пред напълно нови десет детски рисунки, те лесно посочват 5-те от тях, които журито предварително е избрало като хубави. Както изглежда, гълъбите наистина различават. Но дали оценяват? Д-р Watanabe е предпазлив в заключенията си. Той пояснява, че гълъбите не оценяват красиво и грозно от естетическа гледна точка. Те просто са научени да различават рисунките по някакъв (гълъбов) визуален критерий, така както различават дали картината е пастелна или маслена. Тази им способност се губи при определена модификация (пикселизация) на изображението, вероятно заради по-неразвитото им зрение в сравнение с човешкото.

По-интересното в случая е, че ние, хората, притежаваме критерий за красиво и грозно, който можем да опишем с думи. Имаме вербален критерий, защото мислим езиково, тоест чрез думи. Гълъбите нямат език и критерият им е невербален (каквото и да означава това). Е, как да не е заинтересуван от птичия мозък д-р Висоцки тогава?

Да надникнем в съзнанието им

Но как? Ако поставим гълъб в някакъв сканиращ мозъка апарат, то получените данни ще се отнасят за стаята, в която птицата се намира. А това няма нищо общо с реалността...

Гълъбът трябва да лети свободно - просто така е създаден. Ние на свой ред, за да надникнем в мозъка му, трябва да създадем нещо толкова малко, което той да може да носи спокойно. И GPS ще трябва, за да разбираме какво в ландшафта е предизвикало дадена мозъчна дейност. Звучи ли ви невъзможно? Но не е. По същество екипът на д-р Висоцки, състоящ се от руски, италиански и швейцарски учени, създава миниатюрен измерващ мозъчните вълни ЕЕГ апарат, който е свързан със записващо устройство. Наричат го Neurologger 2. Част от него е имплантирана в главата на гълъба, част е навън. Всичко е толкова малко и леко, че не пречи на птицата и не намалява пробега й.

На практика устройството тежи малко повече от грам, дълго е само 2 см, батерията му издържа 24 часа, а паметта му е 128 MB. Истинско технологично чудо, ако го сравните с ЕЕГ апарата в кварталната поликлиника. Освен Neurologger 2 птиците носят на гърба си и миниатюрен GPS.

Гълъбите са интересни за изследователите и заради странната им способност за ориентация. Те винаги намират пътя към дома, като се знае, че донякъде това се дължи на умението им да се ориентират по магнитното поле на Земята, мястото на слънцето и по миризми. Гълъбите също така следват онези птици в ятото, които знаят пътя. Водачите пък чакат другите. Причината за това не е алтруизъм, а идеята, че в ято шансът точно ти да бъдеш изяден е по-малък.

Освен това гълъбите различават ландшафта, над който летят. Именно в този момент мозъчната им активност е интересна. И така д-р Висоцки пуска гълъбите над Средиземно море на 18 км от сушата и на 30 км до гълъбарника им.

Над морето, където обкръжението е без характерни особености, гълъбите имат слаба мозъчна дейност. Интересното е, че тук птиците летят по права линия, докато над сушата доста криволичат. С наближаването на брега мозъчната дейност се усилва, което е индикация, че птиците започват да обработват визуалната информация.

Над сушата учените отчитат силно повишена мозъчна активност в две честотни области на ЕЕГ спектъра. Средните честоти се оказват характерни за пространствената ориентация по различните особености на пейзажа.

Най-интересна е активността във високите честоти на ЕЕГ спектъра. Тя се оказва характерна за паметта на птиците. Тази активност е налична, когато гълъбите разпознават важни за ориентацията им обекти като големи улици или кръстовища.

GPS анализът показва, че на две неочаквани места гълъбите са проявили изключително силна мозъчна дейност. Изследователите са силно заинтригувани на какво се дължи тя. Едното място е животинска ферма, а другото - плевня. Когато отиват там, учените откриват, че и на двете места живеят колонии от диви гълъби, които очевидно са представлявали интерес за домашните, които са ползвани в експеримента.

Изследването е публикувано в престижното списание Current Biology (2009, doi:  10.1016/j.cub.2009.05.070). То е първото в света, което надниква в реално време (in situ) в мозъка на птици по време на полет и отваря вратите към вълнуващата перспектива да разберем как действа техният разум.

Непубликувано още изследване на д-р Висоцки, проведено в Панама, пък изследва мозъчната дейност на ленивците. Този път учените не се интересуват от движението на животните, а от това колко те настина спят. Пред New Scientist д-р Висоцки споделя, че всъщност ленивецът спи много по-малко, отколкото научната общественост е смятала досега.

По-важното в случая обаче е, че технологиите вече позволяват да надникнем в съзнанието на животните. По всичко личи, че през следващите години ни очакват много вълнуващи открития в тази област.