БОЛЕСТИ ПО ГЪЛЪБИТЕ

БОЛЕСТИ ПО ГЪЛЪБИТЕ Процес при който се нарушават нормалните функции на орган или органи под влиянието на външни или вътрешни причини се нарича ‘‘БОЛЕСТ’’. Причини за дадени заболявания могат да бъдат класифицирани на инфекциозни и неинфекциозни. Много често неинфекциозните фактори са предпоставка за възникване и развитието на инфекциозни болести. По време на възникване на едно заболяване са налице три фази, които се развиват в определена последователност. При първата фаза причинителя прониква в организма на птицата, но по различни причини не може да се размножи там. Заболяване не настъпва, но заразеният индивид е преносител на дадената болест (заразоносител). При втората фаза причинителят, вече проникнал в организма, много добре се размножава. Този период се нарича латентен (скрит).Птицата наглед изглежда здрава, не проявява симптоми на заболяването, но е също преносител на болестта. При третата фаза размножилият се причинител отделя продукти които са патогенни и нарушават нормалното функциониране на дадени органи и системи. Птицата е клинично болна и проявява характерните симптоми на определената болест. Следващите посоки на развитие са две: първата включва лечение, стабилизиране на имунната система и оздравяване, а втората—развитие на болестта, блокиране на защитните сили, водещо до смърт на птицата. Още няколко момента са важни за изхода на дадено заболяване. Това е виролентността на причинителя, както и неговата патогенност. Вирулентността определя силата и степента, с които причинителя уврежда различните органи и системи. Трябва да се знае, че изброените по горе фази и фактори протичат по различен начин в отделните видове декоративни и домашни птици. Дадени бактерии вируси и др. причинители могат да бъдат безопасни за пилета, пуйки и папагали, но същевременно да са смъртоносни за гълъби. Обратният вариант също е възможен. Всички тези процеси са пряко или косвено свързани с имунната система на организма, която има задача да разпознава и отстранява всякакъв чужд организъм, проникнал отвън или отвътре в него. Нейното състояние е решаващо за изхода от дадено заболяване, както и възможността едно животно да заболее или не. На тази система оказват влияние много фактори , като например, правилното отглеждане и хранене, оптималната населеност, стресовите фактори, генетичните предпоставки (близкородствено кръстосване), и др. Напоследък много се пише и говори за фактора стрес. Този фактор не може да бъде разглеждан изолирано от физиологичното състояние на птиците. Процесите, протичащи в организма, при заболяване са много сложни, те се осъществяват на различни нива. Някои научните постижения разкриват отделните механизми и тяхната взаимовръзка. Причините, които предизвикват стрес, са в основата на по-голяма част от неуспехите при отглеждането на гълъби. В това отношение самото отглеждане на птиците в кафези и волиери е стресова ситуация. Някои стресови фактори са: транспорт на птиците, пренаселеност при отглеждане, неподходяща температура, сезонно линеене, хипо- и хипервитаминизиране, прекомерни натоварвания (тренировки и състезания при високо-летците), външни и вътрешни паразити, натоварване при размножителния период и др. За предпазване на птиците от заболяване особено важно е да се провежда профилактика, а това включва: редовна дезинфекция, имунизиране срещу вируси и бактериални заразни заболявания, отстраняване на стрес факторите, вътрешно и външно обезпаразитяване, профилактично третиране с лекарствени средства през определен период от физиологичните цикли на птиците (но винаги след консултация или под наблюдението на специалист).Да не се прекалява с близко родственото развъждане. Броя на люпилата да бъде в нормални граници, за да не се изтощават родителските двойки. При възможност би било добре младите птици, които вече самостоятелно се хранят, да бъдат отделяни от старите, а всяко заболяло или съмнително животно веднага да бъде отстранявано от здравите, за да има възможност лечението да се провежда индивидуално на изолирано място. САЛМОНЕЛОЗА - (Пара-тиф) Салмонелозата е една от болестите, която се среща често както при домашните така и при дивите птици, като нанася големи поражения на гълъбовъдството.Тя се съпровожда с намалена оплодителна способност, неспособност на гълъбите да летят и продължително заразоносителство. Патогенен причинител е салмонелна бактерия, която предизвиква остро стомашно-чревно разтройство, схащане на крилете и окуцяване.Тя е най-опасна при младите птици, където протиче като епидемия (пулороза), а при възрастните птици, преминава в хронична форма и не води до голяма смъртност. Осъществяването на заразата става с вдишвания прах, който съдържа инфекцията.Болните птици и тези, които са заразоносители, разпространяват салмонелните бактерии в здравото ята, като трудно могат да бъдат забелязани от гълъбовъда. Източник на инфекцията са не само болните гълъби, но и замърсени клетки, гнезда, храната,водата, а и чрез яйцепровода на заразената птица, като по този начин заразата се пренася и на потомството чрез яйцата. Салмонелите се размножават най-вече в чревната лигавица, като и нарушават нормалната дейност за усвояване на хранителните вещества.В следствие птиците отслабват,гръдната кост се заостря.(птиците олекват) Заболяването протича в две форми – чревна и нервна: Чревната форма се проявява остро, като изпражненията са воднисти, премесени със слуз и са оцветени в тъмнозелено и бяло.Болните птици не могат да летят, окуцяват Поемат много малко храна, а жаждата се увеличава.Птиците стоят безучастно и спят през деня, а младите в повечето случаи умират. По кръвен път салмонелите достигат до всички части на тялот, като засягат ставите, като под кожата се появяват възли с големина на грахово зърно. Нервната форма се характеризира с треперене на мускулатурата, нарушено равновесие и пълна пареза от засягане на центрове в главния и гръбначен мозък.Птиците се залежават и стоят с изпъната шия и за това тази болест най-често се бърка с паромиксовирозата (въртоглавата). В случая най-добре е да се консултирате с ветеринарен специалист за да се проведат лабораторни изследвания. Лечението е доста трудно, в първите 3 дни е необходимо да се инжектира „Стрептомицин”(тетрациклинови препарати) и успоредно с това се започва орално третиране с „Хлорамфеникол”.Лечението трябва да продължи 14-15 дни,след което трябва да се проведе лабораторно изследване. За да предпазим гълъбите от Салмонелозата е необходимо да се наблегне на профилактиката: --изграждане на карантинни помещения (клетки) за новите птици или които са участвали на изложба или състезания --един път месечно да се прави дезинфекция на гълъбарника --борба с гризачите които са разпространители на ифекцията --храната да се съхранява на закрито за да няма дастъп до гризачи Трябва да се има изпредвид, че тази болест се пренася по хората и е много опасна, за това моя съвет е винаги да се допитвате до ветеринарните специалисти. ПАРАМИКСОВИРОЗА - (Нюкясълска болест) Вирусната инфекция Парамиксовироза нанася съществени щети на гълъбовъдството, тя е високо контактна болест по домашните и свободно живеещите гълъби. Не рядко заболяването протича във връзка със салмонелозата и определянето на диагнозата е затруднено.Причинител на заболяването е парамиксо – вирус, който е подобен на вируса на Нюкясълската болест. Предразполагащи фактори за заболяването са: лоша хигиена, пренаселеност в гълъбарника, некачествена храна, замърсена вода за пиене, участия в изложби, силното физическо натоварване и не навременна дезинфекция. Към заболяването са предразположени както по-младите така и възрастните гълъби. Но най-голяма опасност представлява заразяването на младите птици, при тях заболяването протича в тежка форма. Заразяването се осъществява чрез директен контакт на заразени птици със здрави, а така също със замърсени хранилки, поилки, храна и диви птици. Клиничните признаци в началото на заболяването не са характерни: отчита се вялост, угнетено състояние, перата са разрошени, гълъбите стоят на кокошинени със затворени очи, жаждата се повишава. След 4-5 дена от началото на заболяването възниква нарушаване на координацията на движението, изпражненията са белезникаво воднисти, а в отделни случаи са оцветени в зелен цвят клоаката е силно зацапана . По нататък се развиват нервно паралитични признаци, които се усилват. В този стадий се нарушава приема на вода и храна, апетита е намален. Гълъбите завъртат главите и правят кръгови движения на място, или постоянен стремеж за движение назад. При опит за полет се блъскат и падат на земята,а в последствие летателната способност на гълъбите е загубена. Болните птици са с повишена плашливост и светлобоязън. Изхода от заболяването е различен. В повечето случаи гълъбите умират от изтощение в следствие затруднено приемани на храна и вода и на поражение на участъци на главния мозък, а в други болестта преминава в хронична и периодично се проявява. В тежките случаи на заболяването с поражение на нервната система процеса е необратим. Поставянето на диагнозата и клиничните признаци на заболяването не представлява трудност да се установят, но парамиксовирозата може да бъде сбъркана със салмонелоза, орнитозата, аватаминоза В1 и чума. Взимайки предвид,че парамиксовирозата е вирусно заболяване, лекуването е много трудно дори бих казал невъзможно.В зависимост от вирулентността на вируса и съпротивителната способност на всеки гълъб индивидуално,някои птици си изграждат имунитет.Тъй като вирусните заболявания не се лекуват с антибиотици, трябва да се наблегне на профилактиката.Нея ще я разгледам по два начина : Първия и лично за мен по-важния вариянт е следния: не допускане на нови птици,птици които са били изнасяни по изложби без да са преминали 20-25 дни през карантинно помещение; ограничаване на контакта с диви птици (волиерите трябва да са покрити и да са със ситна мрежа); борба с гризачите; дезинфекциране на гълъбарниците; Втория вариянт за профилактика е ваксиниране на гълъбите съc следните ваксини Nobi-vac Paramyxo на фирма Intervet Colombovac PMV на фирма Solvay Препоръчва се всяка година реваксиниране. Добър лечебен ефект,но не доказан е лечение на гълъбите от вторична инфекция с антибиотици (лично наблюдение) 5-7 дновно прилагане на следните препарати във водата за пиене Хлорамфеникол Селед Витамин В1 Винаги се допитвайте до мнението на ветеринарните специалисти. Шарко – дифтерит Шарко дифтеритът е заразна болест. Причинителят на инфекцията е епителеотропен вирус наречен гълъбов вирус (Boreliota columbie). Той се размножава епителните клетки. Болестта се характеризира с поражения на кожата, като се образуват брадавицовидни възелчета и дифтероидни мембрани по лигавицата на устната кухина, носа, трахеята и др. Приносител на вируса може да бъдат кръвосмучещите насекоми (кърлежи, комари и др.).Особено опасни преносители са врабчетата. В зависимост от условията на отглеждане, заболяването се проявява в много тежка форма и има масов характер. По- възприемчиви са младите и подрастващи гълъби. Шарко – дифтерита се наблюдава най-честа в края на лятото и началото на есента, но е възможно и през останалия период на годината.(Гълъбовъдите много често се заблуждават, че това заболяване възниква в следствие от хранене на гълъбите с прясна храна)Особено тежко протича болестта преди това ако гълъбите са боледували от други болести. Инкубационния период от момента на заразяването до момента на проявяването е от 3-15 дни. Попаднал веднъж в организма на гълъба, вируса за около едно денонощие преминава в кръвта и чрез нея в целия организъм след което поразява черен дроб, сърце, бъбреци. При гълъбите шарката протича в три форми – кожна, дифтерийна(вътрешна) и смесена. При вътрешната форма се образуват белезникаво - жълти петна по лигавицата на устната кухина в последствие превръщащи се в налепи, които се срастват с лигавицата и се уголемяват, като пречат за приема на храната. При опит налепите да се отстранят се разкъсва част от лигавицата и се получава силно кръвотечение. При кожната форма първоначално по носните отвори(гъбите), по краката, по клепачите, около ушните отвори и по устата се забелязват леки жълтеникави петънца, които по-късно се превръщат в брадавици с жълто – кафяв цвят. По някога този обрив е толкова голям, че обхваща цялата глава на гълъб, очите се затварят клепачите се срастват, долната или горната част от човката пада. Смесената форма е най-опасна при нея смъртността при младите гълъби е 100%. Тя протича с поражение на вътрешните органи и кожата. Шарко – дифтерита не се лекува защото е вирусно заболяване, а за тях няма лекарствени средства. Евентуално срещу вторична инфекция във водата за пиене може да се прибавят водоразтворими антибиотици. Профилактика: Прафилактиката се извършва чрез ваксина, като се ваксинират само здрави птици и млади гълъби над 35-40 дни. Ваксини:”Pigeon Pox Vaccine Nobilis” и “Ovo-Peristerin Nobilis” на фирмата Intervet. Винаги се допитвайте до мнението на ветеринарните специалисти.